Камен Донев, „За народното творчество“

Е, не е истина!

Този човек успя за два часа да промени настроението ми тотално! Преди да вляза в театъра да гледам „За народното творчество“ бях най-измореният и сърдит човек. Излизайки бях щастлив. Той успя да ми каже, че щастието е вътре в мен и че зависи само от мен да го усетя. Метафорите му бяха уникални, дано са били разбрани от повече хора.

Говори за смърта, за това какво вземаме с нас след нея – само това, което е в душата си. А какво се събира там от, зависи от това как живеем. Рано ми е да мисля за смъртта все още, макар че никога не знаем кога „линейката ще завърти лампа в моя чест“ (Цитат от пиесата, малко по памет, но идеята си е на Камен Донев), но нека живеем така, че да вземем ценни неща с нас и ценни неща да останат след нас.

Дори не мога да ви опиша как засегна темата с пресичането на пешеходна пътека или блъскането в градския транспорт.

Ще го гледам пак, заслужава си. Ако решите да го видите и вие, бъдете прад касата в деня, в който пускат илетите за продажба. Добрите места свършват уникално бързо!