за хората и хората-мишки

Винаги ми се е искало да съм в среда, в която има споделени гледни точки, цели, начини за работа, абе казано просто – синергия.

И, о, какво разочарование ме обзема, когато разбера, че съм в среда, противоположна на желната. Среда, в която думите, които изричам не биват чути, още по-малко разбрани.

И си давам сметка – няма трайна синергия. Всеки от нас се стреми и бори да постигне нещо, което нарича по различен начин. Аз му казвам синергия, друг  – по различен начин.

Някои искат да доживеят до пенсия, въпреки че са на 27, клюцайки си тихо на клавиатурата, винаги стоейки под радара, не правейки нищо значимо. Други искат успехи, големи успехи (всеки си ги оценява сам) и се борят. Търпят поражения, търсят начини, минават граници, създават нови правила. Бавно, трудно. Успяват или не. Пътят е страшен но славен (няма връзка, но е добре да си спомним за това стихотворение).

Интересното е, когато единия вид хора се сблъска с другия, всеки със своята цел в живота. Какво се случва? КОНФЛИКТ.

Универсалният конфликт.

Ще има продължение, може би!